Малко история През есента на 1443 г. 40 хилядна съюзническа армия, съставена от поляци, унгарци, чехи, хървати и румънци нанесла голямо поражение на турските войски при Ниш, навлязла в България и стигнала до Златица. После се насочила към Одрин, но появилите се разногласия сред предводителите и настъпващата тежка зима принудили Владислав да сключи мир и да се върне. Но той не се отказал и на следващата година отново тръгнал на поход, този път заедно с трансилванския воевода Янош Хунияди. Като преминали Дунав, завземайки всички крепости и подпомагани от българското население, войските минали покрай Търново и се насочили към Варна. На 9 ноември 1444 г. кръстоносците били пред стените на Варна. Там те разположили лагера си в очакване на генуезките и венецианските кораби, които пратил папа Евгени IV, и които трябвало да ги отведат до Константинопол. Но султан Мурад II подкупил корабособствениците и с тяхна помощ превел през Босфора своята многохилядна войска.Голямата турска армия се оказала зад Владислав и останал сам и в засада той трябвало да приеме боя. |
| Сутринта на 10 ноември войските били построени и към 9 часа боят започнал. Той се водил на полето, западно от крепостта. Първи нападнали турците и се опитали да минат в тил откъм дясното крило на съюзниците. След променлив успех и за двете страни, предвожданите от Янош Хуняди унгарци успешно атакували левия фланг на турците. От дясно румънци и унгарци почти достигнали до средата на османлийте. Объркани, те почнали да отстъпват. Виждайки хода на сражението султан Mурад II бил готов да отстъпи. Но все още кавалерията на Караджа паша не била разбита и се прегрупирала да посрещне нова атака на християните. Около самия султан останали само придворните му и малобройна част еничари. Победата била вече близо и младия крал решил да извърши още един славен подвиг - да убие султана. Владислав - както пише турският летописец Сеадедин - с пуснат в пълен бяг кон и с дълга сабя показал чудеса от храброст, като съсичал всичко, което му паднело по пътя и насърчавал войниците си. Те съсекли много мюсюлмански войници и пълководци и успели да разделят османската войска на две части. Заобиколили султана, а Владислав се спуснал към него да го убие. И когато бил съвсем близо един от еничарите убил коня му, повалил Владислав на земята и с един замах отрязал главата му. Гибелта на краля им обезсърчила кръстоносците и те се обърнали да отстъпват. Не помогнали и усилията на опитния Хуняди да въдвори ред. Окуражени турците нападнали обърканите рицари и за кратко време ги разбили. Тежко въоръжени, много от тях намерили смъртта си в мочурищата по брега на езерото, други били преследвани до непроходимата Батовска гора. Едва малцина, водени от Янош Хуняди стигнали Дунав и се спасили. За името: |
| След това сражение крал Владислав III бил наречен Варненчик. Хипотези за тялото на краля: |
| Позовавайки се на твърденията на Х.Мергест, участник в сражението, братя Шкорпил смятат, че черквицата, в която бил погребан кралят е малката Света Богородица , която е най старата известна във Варна. Според скоро появили се в пресата статии Владислав III не бил загинал, а след като останал жив след битката се оттеглил в отшелничество. Едно от доказателствата за това била липсата на кралското тяло в гробницата на полските крале в замъка Вавел в Краков. По-любопитно е свидетелството на двама рицари, които съпровождали Владислав по време на походите му.При едно от тяхните по-късни странствания в Италия местни жители им казали, че наблизо, в гората живеел полския крал, победен от неверниците. След като открили отшелника един от придружаващите рицарите коняр се сетил, че кралят имал на единият си крак шест пръста. И наистина, така се оказало.. |
По време на Кримската война през 1854-55 г. поляци от дивизията на граф Замойски издигнали на могилата Мешели тепе край Варна, там където през 1444 г. е била битката за Варна, гранитен паметник.
За комплекса:
Днес парк-музей “Владислав Варненчик” е мемориален комплекс, разположен в центъра на бойното поле, сред уникален парк на площ от 30 декара.
Паркът е любимо място за разходка на жителите на околните квартали.
Вековни дървета пазят мемориала.
А днес поляните бяха отрупани с есенни минзухари.
През 1935 г. на мястото на стария паметник е изграден мавзолей и гробница на краля
Криптата на мавзолея , за която е използвана стара тракийска гробница от IV век от пр. Христа
Този възпоменателен кръст, поставен над могилата заменя стария паметник!
Стълби за могилата.
Командния пункт
Изглед от могилата.
А това са символичните саркофази със старите гербове на всички народи, участвали в битката.
Част от алеята със саркофазите.
През 1964 г. на територията на комплекса е издигнат паметник на Янош Хуняди - главнокомандващ армията на крал Владислав, трансилвански войвода, регент на Унгария от 1446 г.
За музея:
Това е паметна стена , намираща се срещу входа на музея!
За съжаление в музея е забранено заснимането на експонатите.Но пък това е прекрасен повод да го посетиш.
Излизаш от музея и отново те грабва красотата на парка......
Посетете го!
